сряда, 16 ноември 2016 г.

Трилогията "Тъмна дарба" от Александра Бракен ревю/дискусия (Първа част)





Бъдещето е страшно нещо ,когато се замислиш по-сериозно и задълбочено. Никой няма представа дали нещо няма да зарази Земята и да последват плашещи последствия. В трилогията "Тъмна дарба" виждаме какво се случва при подобен сюжет и как едно момиче се бори с това ,което е  заради случилото се с държавата ѝ.


                     !!! Следват спойлери ,защото това е общо ревю/дискусия и няма как да се избегнат.Съветвам да се продължи нататък само ако сте приключили и с трите книги!!!

Тук ще процедирам различно ,тъй като смятам ,че всеки четящ след предупреждението вече е чел трилогията и знае за какво се разказва .Няма да пиша на кратко за сюжета и направо ще продължа с мнението си.

В цялостта си "Тъмна дарба" ми беше привлякла вниманието страшно отдавна , още доста преди Егмонт да решат да я издават.Както става с много други книги и тази беше обсъждана и споменавана от много буктюбъри. Целият антиутопичен жанр беше много популярен тогава и това беше една от обичаните такива книги (наред с "Дивергенти" , ''Легендата" и прочие).Наистина звучеше интересно ,но нямах представа за какво става дума освен това ,което бяха казвали за нея буктюбърите , защото нямаше преспективи да бъде издадена на български.След това в края на миналата година Егмонт обявиха ,че ще я издават и определено се зарадвах. Уви , не прецених ,че може би усещането няма да е същото както някога ,когато четях антиутопии.

Започвайки първата книга имах една изградена представа за това как ще развиват нещата в нея.Не знам защо ,но смятах ,че ще по-голямата част от сюжета ще се развива в самият лагер (Търмънд) , а още в самото начало виждаме как Руби избягва от там.Бях доста изненадана от това развитие ,което осъзнавам ,че е странно имайки предвид ,че тепърва започвах с четенето , но след това неща продължиха да се случват и се оказахме на т.н. "road trip" с цел бягане от преследвачи.Първоначално нямах проблеми с това , харесах Лиъм , Дунди и Зу ,но пътуването така и не престана. Следваше се един модел пътуване-"битка"-търсене на Беглеца,  пътуване-"битка"-търсене на Беглеца ,че ми стана малко скучно.След това най-сетне открихме въпросния лагер и ,без никакъв шок от моя страна, разбрахме кой е неговият водач - синът на президента Класи.

Не ме разбирайте погрешно.Всъщност до този случай ,мисля ,че нямаше нито един момент ,който да мога да предвидя напълно ,даже напротив - бях приятно изненадана ,че ги нямаше тъпите решения , а всяко действие се обмисляше и поставяше под съмнение(например за онези момчета , които срещнаха в супермаркета  ,те не им се довериха напълно ).
Точно така си представях
Търмънд

Проблемът с книгата ми беше ,че целият изграден свят ни беше "хвърлен" много наготово , без много обяснения защо това и това се е случило ,а просто да приемем ,че е така.От време на време се появяваше някое много апокалипсистично описание (затворени магистрали ,изоставени коли ) ,но реално нямаше пояснение какво го е причинило.Защо човек ще си изостави колата на сред нищото ако примерно не е имало страшна буря или пък даже зомби нашествие.Светът ми се струваше странен и някак си нереалистичен.Друго нещо .което ми се стори не на място беше как е възможно родителите на оцелелите деца да се примирят толкова лесно с това ,че ги отвеждат и няма да имат никакъв шанс да се видят с тях докато не "оздравеят" .Как може това въобще да се случи без те да знаят точно къде отиват техните рожби , как ще живеят ,какъв ще им бъде режимът , ще имат ли шанса да си продължат образованието там. Няма реален шанс почти цялото общество от родители да се откаже толкова лесно от собствените си деца.
sourse:Devianart

Друг негативен момент ,който в следващите книги се поизчисти бяха приликите на главните герои с такива от други книги. Това отново мога да отдам на факта ,че "Тъмна дарба" е публикувана за първи път през 2012 година ,в разгара на антиутопичната мания и заради това се засичат толкова много еднотипни герои.Поставям текста ,който бях написала в Goodreads ,като държа да подчертая ,че след това мнението ми малко се промени.
"Първо имаме Руби.Нейният характер просто се припокрива почти изцяло с този на Джулиет от "Разбий ме" .И двете са държани в изолация за известно време ,и двете са имали период , в който не са обелвали дума(което никак не беше обяснено добре в "Тъмна дарба") , и двете се страхуват от способностите си и си мислят ,че са чудовища.Това са големи прилики .
Друг главен герой е Лиъм .Лиъм е много очарователен и добър ,но ми напомня много на Алекс от "Делириум" .До колкото си спомням външният вид на Алекс беше много подобен на този на Лиъм .За характер не мога да говоря със сигурност ,но мисля ,че пак имаше прилики.
Дунди също ми стана много симпатичен и за него нямам точен "двойник" , но като роля в сюжета ми напомня на Кенджи отново от "Разбий ме"."
Бях писала и за Кланси , но том нещата изобщо не останаха така както там си ги бях представила , а именно ,че той и Руби ще завържат някаква по-нататъчна връзка .Слава богу , това не се случи.От сегашна гледна точка той наистина си беше съмнителен от самото начало и не мога да го оправдая ,въпреки че е имал много травмиращо преживяване.
Не мога да кажа ,че се привързах към някой от героите , но ми беше интересно да проследявам преживяванията им .

Ако трябва да изтъкна едно нещо ,което ми хареса наистина много в тази книга , то това ще бъдат взаимоотношенията между Руби, Лиъм ,Дунди и Зу.Като отделни личности не ме разчувстваха , но като екип ,като приятелство ме накараха да им симпатизирам и да се вълнувам заедно с тях когато бяха разделени(стана ми доста тъжно ,когато Зу замина ). Най-простия начин ако трябва  да се обосновя защо се случи така  е като кажа ,че за мен просто проработиха изключително добре.Изглеждаха ми реални и искрени ,наистина мислиха един за друг ,а пък романсът между Лиъм и Руби беше едно от нещата заради които исках да продължа със следващите книги .


Няма как след драматичния край да не ми се прииска да прочета и следващата книга „Неизчезваща“ , но да си призная напълно честно най-вече не исках да оставям поредицата незавършена.Отново действието ми се стори по-бавно от колкото ми се искаше , а и така и не разбраха тези от Лигата какви са –добри или лоши.


Следващата част на дискусията ще бъде качена в идните дни и когато това се случи ще закача линк. (Ето ме и мен вече от бъдещето - част втора тук )



Няма коментари:

Публикуване на коментар