Favorite Books of 2016 //Faves #2

Здравейте!

Това е последният ми пост за тази година и е логично той да бъде посветен на любимите ми книги за 2016 година .Прочетох 71 книги , повечето от които ми харесаха, и имаше някои ,които определено се открояваха.  До тук с въвеждащата част, това са най-най книгите за 2016 година.

"Гневът и зората" от Рене Ахдие
Магия ,магия и пак магия струеше от всяка страница.Стилът на писане беше толкова пленителен и ме караше да се разтапям на моменти.Харесах светът ,героите и особено романсът.Вярно е ,че беше малко insta-love ситуация ,но целият начин по който беше описан не можа да ме остави равнодушна.Също така за пореден път си давам сметка колко много харесвам "Хиляда и една нощ"  и мистиката на  Близкия изток ."Гневът и зората" ги пресъздават перфектно и нямам търпение да прочета и втората(Малко отклонение.Нямам никаква представа защо "Сиела" се колебаят за издаването и на втората.Много ще е тъжно да не видим дуологията привършена )

"Златен син" от Пиърс Браун
Ах...Първата книга на Пиърс Браун ми се стори доста по средата.Беше ми трудно да свикна със стила,имаше много измислени джаджи и имена ,трудно си представях сцените ,но героите и цялата идея ме накараха да продължа и със "Златен син".Отново се повториха същите неща ,но този път само за кратко.След това изживях едно огромно приключение из целия космос,което опроверга досегашното ми мислене ,че не харесвам sci-fi .Не мога да си представя какво въображение трябва да има авторът за да създаде подобен свят. Многопластов ,с най-различни герои .Много ,много екшън ,приятелство ,предателства ,малко политика и даже щипка романтика.Ако случайно сте прочели първата книга и сте решили ,че не е за вас ,просто пробвайте и втората .Когато се свикне всичко става много по-добре и удоволствието е брутално.

"Amy and Rodger's epic detour" от Morgan Matson
Чудих се коя от двете прочетени книги на Морган Матсън да поставя като любима ,но реших да дам тази "чест'' на тази ,защото миналата година бях започнала "Since you've been gone" и не ми потръгна ,нищо ,че тази година си я прочетох с най-голямо удоволствие."Ейми и Роджър.." ми хареса ,защото обожавам да чета за "road trips" и мечтая някой ден да отида на подобна ваканция.Пътуването с кола наистина сближава и М.Марсън е развила прекрасно сближаването на двамата главни герои.Сега вече и аз разбирам защо са толкова популярни нейните книги и се надявам  някой ден да ги видим и на българския пазар.

"Светила" от Елинор Катън
Всяка година съм решила да прочитам поне по една книга ,наградена с престижна награда за да мога да навлизам в нови жанрове и да разнообразявам.Тази книга е тазгодишният ми избор и мога да споделя ,че се чувствам горда от прочитането ѝ. Причината е ,че тук нямаме задълбочаване в главните героите,които са 12, а имаме разплитането на една огромна мистерия,която е обяснена със дъълги описания.Книгата има само 12 глави(не е случайно) ,следва фазите на луната и големината на главите намалява с всяка следваща.Първата е малко на 300 страница и това звучи нелепо ,но в нея е цялата развръзка на мистерията.Тя се чете най-трудно и бавно ,но след това малко по малко с всяка следваща глава темпото се засилва ,както се случи и с моя интерес.Не мога да кажа ,че ще се хареса на всеки или ,че е бързо и лесно четиво ,но провокира мисленето и се надявам отново да се навия да я прочета ,защото смятам ,че втория път ще ми е още по-интересно да видя как се е стигнало до събитията .Друго нещо ,което смятам  е любопитно е ,че авторката е била на 28 години,когато книгата е била публикувана , а стилът на писане в никакъв случай не е лек както би очаквал човек.

Аз "наблюдателната" съм  поставила
"Лейди Полунощ" на обратно

"Илумине" от Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Още една sci-fi книга. И още едно лудо приключение .600 страници почти непрестанно напрежение и много различен начин на поставяне на историята.Харесах абсолютно всичко .Форматът ми помогна да усетя пълната атмосфера ,въпреки че реално почти нямахме допир до личните емоции на героите.Няма такова забавление.Ако има някой ,на когото трябва да подаря нещо и знам ,че се интересува от sci-fi определено ще избера тази книга.Независимо дали е читател или не  - буквално не усетих как прелиствах страниците.Гледах филм и нямам търпение за Gemina.

"Алеята на светулките" Кристин Хана
Бях писала в един wrap-up за това колко бях изненадана от тази книга.Нямах никакви очаквания за нея , а накрая плаках толкова много ,че и сега ми се приисква.Разглежда се едно дългогодишно приятелство ,още една любима моя тема, по истински начин.Понякога с караници , месеци без комуникация ,но накрая хората ,които са създадени да бъдат един до друг,винаги откриват начин да изгладят всички неразбирателства.Искрено се радвам ,че реших да дам шанс на "Алея на светулките".

"Кралица на сенките" от Сара Дж. Маас
Няма как да не включа една от книгите на С.Дж. Маас. Те са ми малко като guilty pleasure ,защо виждам някои неща ,които изобщо не ми харесват ,но не мога да се сдържа .Слагам тази книга като любима ,защото реално само на нея съм дала 5 звезди ,а и моят OTP най-сетне се случва (както и О-Б-О-Ж-А-В-А-М Роуан  и само заради него бих завършила цялата поредица)

"Cherry" от Lindsay Rosin
Отново бях изляла любовта си в един предишен wrap-up(голям шанс да е същият ,където е и "Алея на светулките" ) , но на кратко : хареса ми колко реално беше описана цялата книга.Четири близки приятелки ,четири преживявания ,свързани с първия път(да , онзи) и много забавление.

!!!!!!!"Лейди Полунощ" от Касандра Клеър !!!!!!
Всички книги ,които са в този списък са най-най , но тази е малко над останалите. Вече не веднъж съм споделяла ,че К.Клеър е Авторът за мен и ще купувам всяка нейна книга.Чаках "Лейди Полунощ" две години и си заслужаваше всяка секунда.Новите герои  ,които читателят опознава са достатъчно различни от предишните поредици,изследват се нови места и светът на ловците на сенки се разширява все повече,а новата завръзка ме остави искаща за още.Стилът ѝ се е подобрил значително от първата ѝ публикувана книга "Град от кости" ,но не е загубил онази магия ,която ме привлече към поредиците ѝ .Нямам търпение за следващите книги и трилогии ,а ако някой не е чел "Хрониките за ловците на сенки"- силно ги препоръчвам и  малко си  ще си направя собствена реклама като препоръчвам да прочетете наръчника ,който написах за тях.Няма такова забавление ,а OTPs има колкото човек може да си пожелае (както и достатъчно diversity за тези ,които го търсят).

+"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелъс ,която се присъединява съвсем накрая на годината и е наистина фантастична.Планирам ревюто ѝ да е първия пост за 2017 и заради това само я прибавям тук ,но е една от най-добрите съвременни книги ,които съм прочела тази година.

Няколко заслужаващи споменаване книги:

''Звезден полет" от Мелиса Ландърс
Трето sci-fi .Още едно голямо приключение с интересни герои.Много ми се искаше и следващата книга да се фокусира върху същата главна героиня ,но историята ще бъде продължена от друга гледна точка в съшия екип и аз отново ще чакам с нетърпение за следващата.

"Освен този живот" Патрик Нес
Първата книга ,която чета от Патрик Нес и в никакъв случай последната.Цялата идея на книгата беше много иновативна(поне за мен) , на моменти даже ме и поизплаши.Иска ми се автора да напише продължение ,защото ми се стори ,че историята има нужда от такова и ще си стискам палци.

"The raven boys" от Maggie Stiefvater
Най-последната поредица ,която започнах тази година .Хареса ми стилът на писане ,магическия елемент ,героите.Не е точно с най-достъпният език и понякога нямах никаква представя какво се случваше ,но точно това е чарът на цялата тетралогия.




Това бяха моите 10 любими книги + 3 бонус.В читателски аспект 2016 беше повече от успешна за мен :приключих GR предизвикателството ми един месец по-рано , четох различни жанрове ,открих нови любими книги и създадох това място.Благодаря на всеки ,който е посетил блога ми през тази година.Той ми беше идея от страшно много време и съм много щастлива ,че най-сетне е факт.По края на тази година изпитвам съвсем малко носталгия,но съм и повече от готова за новата.

  Пожелавам ви прекрасно прекарване на празника и до нови срещи догодина.

                                                                                                                                       -Ели:)

Faves of 2016 #1

Здравейте!

И ето ,че годината идва към своя край ,което значи ,че е време за споделяне на годишните фаворити .За да отпразнувам тук започването на 2017 съм подготвила два поста с любимци.Това е първата част и ще разкажа за някои от любимите ми герои/корици/автори и други неща свързани с четенето.Във втората .разбира се , ще покажа книги,които се превърнаха в любими тази година и така ще приключа блога за 2016.

Слагам няколко категории от едно декемврийско предизвикателство за Instagram за да ми е по-лесно да подредя различните любимци свързани с четенето ,които не са точно книги.Няма много смисъл както го обяснявам така заради това  направо ще продължа към темата:D

Нови любими автори

От contemporary жанра тази година изпъкна Morgen Matson с фантастичните си летни книги "Since you've been gone" и "Amy and Roger's epic detour" ,които прочетох през май и ме вкараха в такова лятно настроение ,че изобщо не ми се ходеше на училище(а си оставаше още доста).Много лек и приятен стил  на писане , симпатични герои  ,преживяващи интересни случки.Идеални за разтоварване.Вече нямам търпение да прочета и "The unexpected everything" ,но отново ще си я оставя за пролетно-летния сезон ,защото наистина са много подходящи за създаване на лятно и слънчево настроени ,а сега си е направо обратното на това и само ще се ядосвам на студа..

Вторият ми нов любим автор е Пиърс Браун.В утрешният пост ще споделя за неговата епична
sci-fi трилогия (малък спойлер) и там разказват точно защо го харесвам ,но ще се повторя (въпреки ,че реално още този пост не е онлайн) казвайки ,че адмирирам въображението му,защото за да се създаде подобен свят е нужно огромно такова .

Любима корица за 2016 година 

Не мисля ,че е нужно да  коментирам .

Любимо продължение за 2016 

Безспорно "Златен син" .

Нови любими женски персонажи  

 Ема от  "Тъмни съзаклятия" , Касандра Клеър

source:IG @phantomrin

Мустанг(Виргиния/Вирджиния) от "Червен изгрев", Пиърс Браун

source:IG @phantomrin

Блу от "The raven cycle" ,Maggie Stiefvater

source: IG @phantomrin

Джуд от "Ще ти дам слънцето" Джанди Нелсън

С изключение на последната всички други героини са от поредици и това не трябва да е изненада имайки предвид ,че когато има повече от една книга  много по-лесно човек може да се привърже към някой персонаж.Има и други героини ,които са ми направили впечатление през годината ,но това са тези ,които изпъкват .

Нови любими приятелства 

 Близнаците Джуд и Ноа от "Ще ти дам слънцето" , Джанди Нелсън  - Връзката брат/сестра е нещо ,което аз разбирам и няма как да не оценя тяхната.

source:Pinterest

Alex , Leyla ,Emma и Zoe от "Cherry" ,Lindsey Rosin - момичешко приятелство ,но от тези лицемерните ,а истинско със своите проблеми . Още нещо за което страшно много обичам да чета.

Нови любими мъжки персонажи

Роуан ,мисля ,че всички знаем от коя поредица - Не мога .С него просто не мога.Март  и април ще бъдат запомнени с обсебването по него и сега ако някой случайно ме попита за кой измислен герой бих се омъжила изобщо няма да се замислям.Понякога си мисля ,че чак е нелепо колко много го харесвам ...

source:Pinterest

Марк от "Тъмни съзаклятия" , Касандра Клеър - Не слагам Джулс ,защото още от последната книга на "Реликвите..." Марк ми беше страшно интересен и нямах търпения да прочета повече за него (СПОЙЛЕР от "Лейди Полунощ" : Малко непопулярно мнение ,но всъщност аз харесвам идеята за измислената/не толкова измислена връзка между него и Ема. Искам да видя Ема и Джулс като end game ,но ми е интересно да видя до къде ще стигне и другата двойка преди да се разбере истината)

Artist:Cassandra Jean

Нови любими двойки  

Роуан и Елин  от  "Стъкления трон" - Допълват се , правят се по-добри един друг и отново РОУАН !

source:Pinterest

Ема и Джулиан "Тъмни съзаклятия" - Тепърва има да виждаме как се развиват отношенията им , но все пак .

source:Pinterest

Amy и Roger "Amy and Roger's epic detour" - Харесва ми как се стигна до това те да станат двойка и сега като си спомням ми се иска пак да прочета книгата.



Това бяха всички категории и любимци ,които не са книги . Утре предстои другият такъв пост ,а  аз нямам търпение на открия нови любимци през следващата година.

До утре:)

Наръчник за "Хрониките на ловците на сенки"

Здравейте!

В чест на излизането на „Истории от Академията за ловци на сенки„ в България реших да напиша два поредни поста свързани със света на ловците на сенки.Първата публикация ще бъде нещо като малък наръчник ,за всички поредици и съвет за това в какъв ред да бъдат прочетени книгите за пълно удоволствие от четенето им,защото не съм виждала подобно нещо на български ,а смятам ,че ще бъде полезно.

source:Pinterest

Поради факта ,че различните поредици на Касандра Клеър се развиват в един и същи свят ,макар и по различно време и на различно място , има елементи ,в които всички се преплитат.Герои от една от поредиците се споменават/появяват в друга , предмети също изкачат от време на време и това е истинска радост за феновете ,защото могат да се срещнат със някои от любимите си герои по един  или друг начин.Смятам ,че това е една от многото причини К.Клеър да е толкова обичан автор сред YA обществото.Тези преплитания винаги са изпипани и до последния елемент ,винаги внасят малко шок от това колко добре се измислени и в много от случаите са напълно неочаквани. (СПОЙЛЕР ОТ „ПРИНЦЕСА С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ“ За хората чели първо „Реликвите“ поне до четвъртата книга : не изпаднахте ли в тотален шок ,когато разбрахте ,че Джем е брат Закрая.На мен ми трябваше момент или по-скоро три за да се съвзема)

Моят съвет за редът на прочитане е да се започне първо с „Реликвите на смъртните“  да се стигне до средата на поредицата (интересен факт е ,че тя е трябвало да бъде само от три книги ,но К.Клеър е решила ,че историята ще остане незавършена ) и  да се направи пауза за четене на „Адски устройства“.“Град от кости“ е била първата издадена книга на К.Клеър и е логично ,че от тогава до сега авторката е претърпяла развитие в стила си на писане  и е много интересно да се наблюдава как със всяка следваща книга тя надгражда себе си и развива уменията си на писател.Друга причина за това мое предложение е и ,че след  третата книга от „Реликвите“   елементи от „Адски устройства“ започват да изкачат тук и там и е забавно да ги „улавяш“ .След това редът на четене продължава по дата на излизане на следващите книги .Представено по-лесно редът изглежда така:

Някой явно има същото
мнение като мен относто
реда на прочитане
source:Pinterest

•   „Град от кости“
•  „Град от пепел“ 
• „Град от стъкло“ 
•  „Ангел с часовников механизъм“
•  „Принц  с часовников механизъм“ 
• „Принцеса с часовников механизъм“ 
•  „Град на паднали ангели“ 
• „Град на изгубени души“
•  „Град на небесен огън“ 
• „Хрониките на Магнус Бейн“
•  „Истории от Академията за ловци на сенки„
•  „Лейди Полунощ“

„Хрониките на Магнус Бейн“ не са задължителни ,но там се срещаме с някои от любимите герои от „РнС“ и „АУ“ ,а и като цяло Магнус Бейн е доста любопитен и запомнящ се герой.Има няколко истории ,които отговарят на някои въпроси ,които възникват за него  и някои които ни разказват за герои ,с които предстои да се запознаем по-отблизо.

  Въпреки че „Истории от Академията за ловци на сенки„ излезе в цялостен вид този ноември , всеки от разказите беше публикуван отделно в електронен формат около година преди излизането на новата поредица на К.Клеър.Тази книга е малко по-задължителна ако мога така да го нарека ,защото е като продължение на последната книга от „РнС“ и въведение във въпросната нова поредица за която ще разкажа след малко .Не препоръчвам да се чете описание за какво става дума преди прочитане на „Реликвите“ заради големи спойлери .Аз я прочетох малко преди излизането на следващата книга ,за която ще спомена и определено се радвам ,че го направих, защото всичко ми беше по-ясно нататък.

source:Pinterest

„Лейди полунощ“ е първата част от най-новата излязла трилогия на К.Клеър „Тъмни съзаклятия“ и се развива 5 години след събитията от „РнС“ .Главните герои са въведени в „Град на небесен огън „ и също част от предисторията им е разказана в „Истории от Академията за ловци на сенки“

Един "honorable mention" e "Кодексът на ловците на сенки" .Той не е преведен на български ,но има планове за издаването му тук .Споменавам го само между другото ,защото той не допълва никоя от книгите ,но има интересни факти и прави светът още по-достоверен.Също така има забавни бележки както във "Фантастични зверове и къде да ги намерим" от тримата главни герои на "Реликвите на смъртните".Аз си взех моя от Англия и мога да споделя ,че го видя на рафтовете на една от книжарниците ,когато бях там преди две години беше един доста вълнуващ момент за мен :D ,въпреки че самата книга четях с големи прекъсвани цяла година.То наистина си е кодекс с някои сравнително скучни части ,но това го прави още по-достоверен.

малък бонус:това е корицата на
втората книга от "Тъмни съзаклятия"
и е божествена

Освен следващите части на „Тъмни съзаклятия“ се очакват още две поредици от същия свят  като едната ще се развива през началото на  20 век отново с герои ,които са срещани в други книги на К.Клеър( в края на трилогията „Адски устройства“ и в двата тома с отделни истории).Казва се „The last hours“ и за да не подведа някого няма да казвам някаква определена дата ,но  би трябвало до около година-година и нещо да е излязла на английски поне.По-рано през 2016 беше обявено ,че ще има отделна поредица за Магнус Бейн ,но ще се води повече към New Adult/Adult  секцията ,а не както всяка друга книга от светът на ловците на сенки при YA рафтовете.Все още не е известно какво точно трябва да значи това ,но със сигурност ще има повече информация по-напред във времето.Накрая най-прясната новина е ,че последната планирана поредица ще се казва „The wicked powers”.Очевидно няма почти никаква информация освен, че ще се развива след събитията от „Тъмни съзаклятия“ и главните герои ще са гей двойка или нещо от този род , с която ще сме се запознавали.Планирано е това да е „краят“ на „Хрониките за ловците на сенки“.Бих казала ,че ще е тъжно ,но има още толкова много време до този момент ,че не си струва да се обмисля много сега.

И така това беше моят „наръчник“ за света на ловците на сенки.Реших да го напиша ,защото смятам ,че това е един невероятен свят с много дълбочина ,интересни обрати ,но има много „материал“ и може да е доста объркващо.Това са едни най-любимите ми книги и ако има дори един човек  на когото съм изяснила някое неясно нещо ,свързано с тях и той  е решил да ги пробва ще значи ,че съм си изпълнила мисията.За по-лесен достъп ще сложа линк до страницата на всяка книга в Goodreads на всяко от заглавията по-нагоре където са написани подред.

Благодаря ако сте стигнали до тук  и до много скоро.  J

Wrap-up за месец ноември

Здравейте!

    Вече официално е декември .Както много хора и аз ще кажа ,че не мога да повярвам ,че е краят на годината!Наистина ми се струва сюреалистично .Годината свършва, вчера обявиха наградите на Goodreads , а аз изпълних моето лично Goodreads предизвикателство .Това е доста щастлив момент за мен ,защото от трите години ,през които съм си поставяла предизвикателство ,това е първият път когато успявам да го изпълня предварително.Миналата година даже не успях да достигна целта си (виня PLL за това) ,но за 2016 си поставих малко по-реалистичен брой книги и наистина се чувствам горда от факта ,че мога да споделя ,че тази година вече имам прочетени 67 книги(а целта ми беше 65!!).
Декември ще е напрегнат месец .Идват не толкова забавните класни в училище и като цяло седмицата на панаира на книгата (13-18 декември) ще е доста напрегната за мен ,но знам ,че ще завърши на хубава нотка ,защото ще пътувам от Бургас към София специално за  това книжно събитие.Не мога да опиша колко се вълнувам ,защото това е първият зимен панаир ,на който ще присъствам.Миналата година бях "впрегнала" баща ми ,който тогава имаше път към София да се отбие в НДК и да ми вземе някои книги ,но няма такова чувство като да се разходиш лично и тази година това ще се случи и съм доста развълнувана.Някой преброи ли колко пъти написах "година" до сега...Ах , повторения ,никак не ги обичам ,но наистина съм в такова настроени ,в което просто написвам всичко ,което ми е на главата.
Много ми се искаше да участвам в Blogmas ,но си помислих  добре дали това ще бъде реалистично и ,уви, не е възможно,а си бях харесала едно предизвикателство с различна тема за всеки ден (например най-къса книга,която съм чела през 2016) .Очевидно това няма да се случи ,но може би ще съчетая дните и след десети ще започна да пускам едни сборни постове?!Не съм на 100% сигурна ,но се надявам.Както се казва на английски "Fingers crossed" .Без повече отклоняване от темата това са книгите ,които прочетох през месец ноември.Човек не може да оценя чувствана на някого ,бях прочела в някое Goodreads ревю за тази книга и съм напълно съгласна с това.Нещото ,което мога да кажа е ,че това беше много истинска, много трудна и много честна книга.Започнах да я чета буквално в момента , в който пристигна и успя да ме разчувства не веднъж или два пъти

1.Няма да получите омразата ми Антоан Лейри 
  Човек не може да оценя чувствана на някого ,бях прочела в някое Goodreads ревю за тази книга и съм напълно съгласна с това.Нещото ,което мога да кажа е ,че това беше много истинска, много трудна и много честна книга.Започнах да я чета буквално в момента , в който пристигна и успя да ме разчувства не веднъж или два пъти.
                               ★★★★★ звезди

2,3,4.The Raven Boys , The Dream Thieves , Blue Lily, Lily Blue  Maggie Stiefvater
    Нямам идея от къде се завъртя в главата ми ,но към средата на октомври започна да ми се върти в главата ,че ми се чете точно тази поредици.Буквално ми изкочи в ума от нищото и започнах постоянно да мисля как ми се чете точно това.Започвайки първата книга знаех близко до нищо за нея и това беше една от много причини заради които харесах поредицата.Тя е странна , понякога нямам никаква идея какво се случва ,но това ѝ е в чара .Супер интересна е ,магическа по един по-необикновен начин (написах и ревю за "The raven boys" в Goodreads ,на английски е ,но все пак ако на някого му е интересно може да го погледне тук.Благодарение на нея ми се иска да си купя Таро карти (не за първи път да си призная) .Цялата тетралогия е фокусирана върху силната приятелската  връзка между „the raven boys” и Блу (Blue) и смятах ,че това няма да ми хареса ,защото няма толкова много романтика , но всъщност заради всички неща ,които се случват не се усещаше липса.И да , някой ще каже ,че има романтика (първата книга започва буквално с това как главната героиня убие истинската си любов ако го целуне) , но не се усеща толкова много поне според мен ,особено в „The raven boys” .С прогресирането на поредицата този елемент се засилва ,но човек трябва да бъде търпелив.С това уточнение , наистина ми харесва тази поредица.Стилът на Маги Стийвотър  е малко по-тежък и изискващ пове   че внимание ,но в същото време много красив ,описателен и интригуващ.Беше ми много полезно четенето на английски специално на тази поредица точно заради по-сложните думи ,а и за съжаление още в момента ,в който видях българката корицата на  първата книга знаех ,че няма смисъл да си я купувам тъй като просто не смятах ,че ще довършат  превеждането на останалите книги.Май се оказах права ,но все пак препоръчвам тетралогията с две ръце на всеки ,който се чувства уверен в английския си ,защото наистина е нещо по-различно и интересно .

След третата книга си взех  малко почивка ,но планирам да завърша поредицата през декември ,защото вече чувствам липса .Бях свикнала с героите и нямам търпение да разбера как ще завърши цялото приключение. съответно звезди

                  ★★★★,★★★★ и★★★★★ звезди съответно 

5. Тийнейджърите от хайлайфа Зоуи Дийн

   Тази книга...Истинска бъркотия.Това беше поредната книга ,купена от Lidl (имам чувството ,че изглежда все едно живея в Lidl,но просто лятото го посещавах често ,защото живеех почти сама и нямаше кой да готви, а аз просто не можех да устоя когато видя щанда за намалени книги да се спра и да разгледам) Имах две успешни покупки в миналото ,но това си беше истински провал.Цялото действие беше една голяма бъркотия ,диалогът беше плосък ,героите недоразвити и на всичкото отгоре се оказа поредица.От 10 книги!Това е рецепта за катастрофа ,както добре знам ,но не бях проверила предварително.Тук определено разбирам защо е стигала до намалените книги в Lidl .

                                                            ★★ звезди

   И така в края  на  месец ноември се оказах с 5 прочетени книги,което беше и целта ми не само за този ,но и за предишните два месеца.Имах голямото желание да понамаля малко колекцията си от непрочетени книги , но това не се случи заради желанието ми да чета "The raven cycle" .Напоследък чета много повече на Kindle и чак в един момент имах чувството ,че съм забравила как се държи истинска книга.Но както и да е ,вече е декември , намалила съм купът с книги само със две ,а панаирът на книгата идва и очевидно скоро няма да видя празен рафт с непрочетени заглавия :D Нямам очаквания за декември ,вече имам една прочетена книга , но месеца ще става все по-напрегнат и динамичен ,така че не си поставям определен брой книги .В общи линии това е моят много бля-бля пост за прочетени книги и малък update за това какво се случва с това малко интернет пространство.Благодаря ,че сте успели да стигнете до края и до нови(надявам се много скорошни) срещи :)

Трилогията "Тъмна дарба" от Александра Бракен ревю/дискусия (Втора част)

*това е част втора от ревюто/дискусията и за това започва така накъсано*

                       !!! Следват спойлери ,защото това е общо ревю и няма как да се            избегнат.Съветвам да се продължи нататък само ако сте приключили и с трите книги!!!

Тук се появява и може би най-любимият ми герой в цялата трилогия, а именно Коул.Наистина вярвам ,че той беше една от причините историята да се движи като цяло.Въпреки че първоначално не разбирах каква точно роля изпълняваше и как се изгради такава силна връзка между него и Руби (даже малко или много до последно си мислех ,че ще вземе да ѝ се обясни в любов,което сега като се замислям е нелепо)  образът му беше изграден много интересно , а и характера му беше една идея по-симпатичен за мен от този на Лиъм.

За сюжетът не мога да  кажа много ,защото не си спомням какво се случи.Знам ,това звучи много несериозно ,особено щом съм тръгнала да пиша ревю ,но втората книга си оправда славата като най-слаба(поне за мен) ,точно заради безинтересния сюжет.Още по-нагоре написах ,че историята ми се влачеше  ,но за по-ясен аргумент защо, бих посочила липсата на познатият ни квартет.В началото бяхме хвърлени в нова обстановка ,трябваше да се запознаваме с новите герои и да се опитаме да преценим дали ги харесваме ,въпреки че дистанцията на Руби доста ни пречеше за това.В същото време не знаехме какво се е случило с Лиъм и Дунди (а той беше прострелян!)Още една причина да отгръщам страниците беше именно това – исках да стигна до тях.Най-сетне разбрахме и какво точно правят Червените ,защото мисля ,че до преди това бяха хвърляни само някакви „подсказки“.Малко отново ми се стори странна и тяхната сюжетна линия ,защото те се оказаха със болни мозъци ,почти всички използвани за създаването на армията на Кланси.Нима всички Червени са били заловени?Пак идва въпроса нямали ли са родители тези деца ,че чак всички до един да се били предадени на властите за „излекувани“.

source:Tumblr

Идва и краят на втората книга,когато се случва страшното –бомбардират Лос Анджелис  и ,за съжаление , симпатичния Джуд ,а и още куп народ , бяха затиснати ,опитвайки се да избягат.Това болеше.Трябва да си го призная.Не бях изградила кой знае каква връзка с неговия герой ,но сама идея за това как си отиде ме разлюля .

Накрая стигам и последната книга от трилогията „По залез“.Вече не знам за кой път ще го кажа ,но отново и тук имах проблеми със скоростта на действието .Това ,което спасява книгата от средните 3 звезди бяха последните 150 страници ,където най-сетне идва малкото екшън ,който пак си беше по-смекчен от колкото очаквах.Преди него интересното ,което се случи беше ,че най-накрая разбрахме какво е причинило ОМИН ,но не смятам, че някой реално е имал по-различно предположение.Винаги е виновно правителството и то само си укрива грешката.Колкото до самия екшън ,имаше толкова много изграждане за момента ,в който ще видим Руби за последен път на лагерен терен ,но с напредване на страниците просто знаех ,че голямата битка ,на която се надявах нямаше да я бъде.Имаше го силният момент ,без съмнение , със родителите ,които (най-сетне!) се появиха в околностите на Търмънд  и сърцето ми трепна при събирането им с отдавна изгубените им деца.Това пак си го признавам без бой.

Най-голямата болка от цялата поредица за мен обаче дойде при смъртта на Коул.Както споменах той ми беше любимият герой.Не е като да не го очаквах ,защото не е чуждо на авторите да се отърват от герои ,поради факта ,че няма с кого да го съберат .Руби си беше с  Лиъм ,Вида и Дунди се оказаха един за друг въпреки споровете и несходствата в мисленето , а Кейт просто не беше подходяща за него така,а по-скоро като за по-голяма сестра. И все пак нямаше смисъл в гибелта му ,а начинът по който се случи беше чисто брутален , меко казано.Не мога да се примиря с факта ,че не можеше да се намери място за героя му на края.

Епилогът беше ,хм , недоизмислен?Бабата на Руби се оказа жива  ,което беше хубаво ,но ми се искаше да разберем малко повече за това ,защо не се е борила да намери внучка си и как не е могла да припомни поне малко на майката и бащата ,че имат дъщеря.След това цялата конференция не даде завършък на борбата на децата със способности, а просто загатна за някакъв по-нежесток затвор .Ката цяло малко като отворен край и това не ми допадна.(Въпреки че не е чужд подобен завършек за този жанр)

Общото  обобщение на този нелепо дълъг пост е ,че съм надраснала антиутопиите.Знам ,че звучах много критично и негативно ,но истината е ,че трилогията „Тъмна дарба“ е за читатели с по-малък опит в този жанр .В никакъв случай не твърдя ,че книгите са лоши и не си струват четенето ,напротив , в тях има и екшън ,и романтика ,и малко чувство на обреченост ,но на мен от всичко ми беше по-малко от колкото очаквах и мисля ,че е време да призная пред себе си ,че антиутопията не е вече моя жанр и не мога да намеря удоволствието ,с което ги четях преди.Надявам се ,че няма как да откажа някой нечел трилогията да се пробва ,защото това не беше ревю за хора ,които се чудят дали да я прочетат ,а искреното ми мнение ,което изказах все едно ,че водя дискусия с някой събеседник. Не съм целяла да засегна някого и ако на вас книгите са ви харесали –страхотно ,а аз междувременно не съжалявам ,че ги прочетох .

                             ★★★½  звезди (сборна оценка)
                                               Бих ли препрочела:По-скоро не

Трилогията "Тъмна дарба" от Александра Бракен ревю/дискусия (Първа част)

Бъдещето е страшно нещо ,когато се замислиш по-сериозно и задълбочено. Никой няма представа дали нещо няма да зарази Земята и да последват плашещи последствия. В трилогията "Тъмна дарба" виждаме какво се случва при подобен сюжет и как едно момиче се бори с това ,което е  заради случилото се с държавата ѝ.

                     !!! Следват спойлери ,защото това е общо ревю/дискусия и няма как да се избегнат.Съветвам да се продължи нататък само ако сте приключили и с трите книги!!!

Тук ще процедирам различно ,тъй като смятам ,че всеки четящ след предупреждението вече е чел трилогията и знае за какво се разказва .Няма да пиша на кратко за сюжета и направо ще продължа с мнението си.

В цялостта си "Тъмна дарба" ми беше привлякла вниманието страшно отдавна , още доста преди Егмонт да решат да я издават.Както става с много други книги и тази беше обсъждана и споменавана от много буктюбъри. Целият антиутопичен жанр беше много популярен тогава и това беше една от обичаните такива книги (наред с "Дивергенти" , ''Легендата" и прочие).Наистина звучеше интересно ,но нямах представа за какво става дума освен това ,което бяха казвали за нея буктюбърите , защото нямаше преспективи да бъде издадена на български.След това в края на миналата година Егмонт обявиха ,че ще я издават и определено се зарадвах. Уви , не прецених ,че може би усещането няма да е същото както някога ,когато четях антиутопии.

Започвайки първата книга имах една изградена представа за това как ще развиват нещата в нея.Не знам защо ,но смятах ,че ще по-голямата част от сюжета ще се развива в самият лагер (Търмънд) , а още в самото начало виждаме как Руби избягва от там.Бях доста изненадана от това развитие ,което осъзнавам ,че е странно имайки предвид ,че тепърва започвах с четенето , но след това неща продължиха да се случват и се оказахме на т.н. "road trip" с цел бягане от преследвачи.Първоначално нямах проблеми с това , харесах Лиъм , Дунди и Зу ,но пътуването така и не престана. Следваше се един модел пътуване-"битка"-търсене на Беглеца,  пътуване-"битка"-търсене на Беглеца ,че ми стана малко скучно.След това най-сетне открихме въпросния лагер и ,без никакъв шок от моя страна, разбрахме кой е неговият водач - синът на президента Класи.

Не ме разбирайте погрешно.Всъщност до този случай ,мисля ,че нямаше нито един момент ,който да мога да предвидя напълно ,даже напротив - бях приятно изненадана ,че ги нямаше тъпите решения , а всяко действие се обмисляше и поставяше под съмнение(например за онези момчета , които срещнаха в супермаркета  ,те не им се довериха напълно ).

Точно така си представях
Търмънд

Проблемът с книгата ми беше ,че целият изграден свят ни беше "хвърлен" много наготово , без много обяснения защо това и това се е случило ,а просто да приемем ,че е така.От време на време се появяваше някое много апокалипсистично описание (затворени магистрали ,изоставени коли ) ,но реално нямаше пояснение какво го е причинило.Защо човек ще си изостави колата на сред нищото ако примерно не е имало страшна буря или пък даже зомби нашествие.Светът ми се струваше странен и някак си нереалистичен.Друго нещо .което ми се стори не на място беше как е възможно родителите на оцелелите деца да се примирят толкова лесно с това ,че ги отвеждат и няма да имат никакъв шанс да се видят с тях докато не "оздравеят" .Как може това въобще да се случи без те да знаят точно къде отиват техните рожби , как ще живеят ,какъв ще им бъде режимът , ще имат ли шанса да си продължат образованието там. Няма реален шанс почти цялото общество от родители да се откаже толкова лесно от собствените си деца.

sourse:Devianart

Друг негативен момент ,който в следващите книги се поизчисти бяха приликите на главните герои с такива от други книги. Това отново мога да отдам на факта ,че "Тъмна дарба" е публикувана за първи път през 2012 година ,в разгара на антиутопичната мания и заради това се засичат толкова много еднотипни герои.Поставям текста ,който бях написала в Goodreads ,като държа да подчертая ,че след това мнението ми малко се промени.
"Първо имаме Руби.Нейният характер просто се припокрива почти изцяло с този на Джулиет от "Разбий ме" .И двете са държани в изолация за известно време ,и двете са имали период , в който не са обелвали дума(което никак не беше обяснено добре в "Тъмна дарба") , и двете се страхуват от способностите си и си мислят ,че са чудовища.Това са големи прилики .
Друг главен герой е Лиъм .Лиъм е много очарователен и добър ,но ми напомня много на Алекс от "Делириум" .До колкото си спомням външният вид на Алекс беше много подобен на този на Лиъм .За характер не мога да говоря със сигурност ,но мисля ,че пак имаше прилики.
Дунди също ми стана много симпатичен и за него нямам точен "двойник" , но като роля в сюжета ми напомня на Кенджи отново от "Разбий ме"."

Бях писала и за Кланси , но том нещата изобщо не останаха така както там си ги бях представила , а именно ,че той и Руби ще завържат някаква по-нататъчна връзка .Слава богу , това не се случи.От сегашна гледна точка той наистина си беше съмнителен от самото начало и не мога да го оправдая ,въпреки че е имал много травмиращо преживяване.

Не мога да кажа ,че се привързах към някой от героите , но ми беше интересно да проследявам преживяванията им .

Ако трябва да изтъкна едно нещо ,което ми хареса наистина много в тази книга , то това ще бъдат взаимоотношенията между Руби, Лиъм ,Дунди и Зу.Като отделни личности не ме разчувстваха , но като екип ,като приятелство ме накараха да им симпатизирам и да се вълнувам заедно с тях когато бяха разделени(стана ми доста тъжно ,когато Зу замина ). Най-простия начин ако трябва  да се обосновя защо се случи така  е като кажа ,че за мен просто проработиха изключително добре.Изглеждаха ми реални и искрени ,наистина мислиха един за друг ,а пък романсът между Лиъм и Руби беше едно от нещата заради които исках да продължа със следващите книги .

Няма как след драматичния край да не ми се прииска да прочета и следващата книга „Неизчезваща“ , но да си призная напълно честно най-вече не исках да оставям поредицата незавършена.Отново действието ми се стори по-бавно от колкото ми се искаше , а и така и не разбраха тези от Лигата какви са –добри или лоши.

Следващата част на дискусията ще бъде качена в идните дни и когато това се случи ще закача линк. (Ето ме и мен вече от бъдещето - част втора тук )

Wrap-up за септември и октомври + малка история

Здравейте!

  В този пост съм тук за да разкажа за читателския ми прогрес през месеците септември и октомври.Реших ,че няма смисъл да пиша обобщение за предния месец самостоятелно ,защото така и не достигнах целта си предния месец(спойлер - този месец отново се провалих) ,а и няма да съм първата ,която ще каже ,че ,както всеки знае, училището настъпи и времето за забавление и други приятни занимания намаля драстично.Трябваше ми известно време да си върна желанието за всичко ,да вляза в ритъм и заради това имаше такава голяма дупка между последния ми пост и този.Сега се връщам с нови сили , имам няколко идеи ,които се надявам да изпълня и като цяло да мога да си върна страстта за четене и дискутиране.Без повече бля-бля ето ги и моите прочетени книги за изминалите два месеца.

1."Ако искаш да си легнеш с мен ,сготви ми!"Антъни Капела
  Както може да се познае от заглавието това е една от книжките ,които вървят в комплект със списание Космополитън. От време на време си ги купувам защото са много разтоварващи ,много захаросани и когато имам нужда от нещо леко след някой по-интензивен роман се захващам с подобни книжлета . Качеството на самото издание е ужасно ,но няма какво друго да се очаква, щом се разпространява по такъв начин.Самата книга беше точно това ,което очаквах - много момичешка .Нещо ,което ме изненада обаче е цялата тема за италианската кухня.Без да преувеличавам последният месец и половина ми се яде паста постоянно . Ястията приготвяни в книгата( защото ако не става ясно от заглавието, тематиката е силно насочена към готвенето ) бяха толкова добре описани , заедно с голямата страст на героя ,който ги приготвяше , че ако я четях на гладно апетитът ми се покачваше драстично.Не е със забележителна литературна стойност, но ако обичате италианска кухня и тъкмо сте привършили някое напрегнато фентъзи (примерно) можа да ѝ хвърлите едно око .
★★★½ звезди

 2."Тъмна дарба" Александра Бракен
  Преди около две-три години антиутопиите бяха страшно популярни и аз ,както много други хора, попаднах в техния водовъртеж.Четях ги една след друга и ги обожавах.В един момент обаче се пренаситих и усетих ,че май вече този жанр не може да ми даде нищо ново.Започвайки "Тъмна дарба" малко или много очаквах ,че усещането няма да е същото както преди няколко години. Реално книгата никак не е лоша ,но просто стандартът ми за книги вече е друг , започнах да си задавам повече въпроси относно сюжета и просто някои неща ми липсваха , действието ми вървеше бавно и нещото ,което ме караше да продължавам с четенето бяха взаимоотношенията между главните герои.Планирам да напиша пълно ревю на поредицата и няма да задълбавам повече тук.
 ★★★¾ звезди

3."Всичко ,всичко" Никола Юн 
  Contemporary ми е един от най-любимите жанрове ,но харесвам един определен тип сюжети  и този на "Всичко ,всичко" определено съвпада с този тип.Получих я от септемврийския "BOPS" и я започнах почти веднага.Нямах идея ,че самата книга е пълна с чатове,бележки и други подобни неща ,но всъщност това ми хареса ,защото това един по-разнообразен начин на представяне и допринася с още по-голяма лекота на четене.Самият сюжет също много ми допадна . Знам, че някои хора  споменават за insta-love момент , но имайки предвид каква е главната героиня и какъв е животът ѝ това е напълно нормално .Харесаха ми двамата главни герои , а интересът ми за четене беше побутван от голямото любопитство за това какво може да се случи за да може целият романс между тях да завърши добре.Имаше една част от книгата ,която изобщо не очаквах и ми се стори малко нереалистична , но  по никакъв начин не ми попречи да се насладя на цялостното чувство след като затворих и последната страница
★★★★½ звезди

4."Ще бъда до теб" Холи Голдбърг Слоун
  Както бях написала и в Goodreads това не беше моята книга.Не можах да харесам героите и заради това цялата история не можа да ме затрогне и заинтересува напълно .Малко или много това беше изненада за мен , но не може всяка книга да ми се хареса и гледам да не задълбавам много понеже не мога да кажа точно какво не ми допадна и в действителност не мога да напиша обективно мнение.
★★★ звезди

5."Неизчезваща" Александра Бракен 
  Втората книга от трилогията за Руби ми тръгна още по-бавно и много трудно успях да я завърша .Новите герои разнообразиха обстановката , но пак не можаха да ми засилят интереса.Повече в бъдещото ревю.
★★★ звезди

7."Cherry"  Lindsey Rosin

  Смея да кажа ,че това беше "черешката" на тортата от тези два месеца.Тук ще си позволя да напиша малко повече ,защото това е супер непопулярна книга ,но много ми се иска да не е.

Разбрах за нея преди няколко месеца ,когато едно от момичетата ,които следвам във Goodreads написа ревю ,според което даваше 4 звезди на романа . Тя е една от доста критичните ревюиращи ,които следвам и е логично защо ми е станало любопитно.Отделно корицата ми привлече вниманието с това колко проста и момичешка изглежда.Отваряйки да прочета за какво стана дума обаче беше това ,което промени играта за мен.Сюжетът ми се стори точно това от което имах нужда тогава и в края на краищата нямах търпение да излезе някъде за да мога да я прочета.

  Това за което се разказва в "Cherry" е ,че четири приятелки правят пакт в началото на втория срок на последната им година в гимназията да изгубят девствеността си до денят на завършването им. След това се проследяват техните  преживявания  свързани с първия път ,но най-вече ставаме свидетели на тяхното силно приятелство .Харесва ми как са засегнати разнообразни и важни теми за тийнейджърите ,които не са захаросани ,а са показани в прав текст .Четирите главни героини са много различни една от друга и заради това се проследяват четири много различни сюжета ,които обаче са обединени от тяхното истинско приятелство .Освен това имаше толкова много забавни моменти ,че направиха книга още по-добра от това ,което очаквах .Препоръчвам “Cherry” много горещо и ужасно много ми се иска да види бял свят на българския пазар ,но съм реалист и това е малко възможно .Въпреки това приканвам всеки ,който може да чете свободно литература на английски   и смята ,че това са теми ,които го интересуват да ѝ хвърли едно око.Наистина смятам ,че си струва четенето .

★★★★★ звезди

7."По залез"Александра Бракен

  Последната ми прочетена книга и последната от  трилогията за Руби и компания.Отново беше  мудна в началото , но както бях прочела в някое ревю, драстично се забърза в последните 200 страници.Отново ще има подробно ревю и няма да коментирам повече тук.

★★★★ звезди

  Това беше моята равносметка за септември и октомври.Още в началото написах ,че  не успях да си достигна целта ,защото бях решила да прочета 8 книги общо ,но за съжаление стигнах само до седем.Не е голяма болка за умиране ,но ми се искаше да постигна поне малко по-голям брой книги ,защото не исках да изоставам от целта си.Имам още 4 книги до завършване на предизвикателството в Goodreads (65 книги) ,но реално искам да надвиша броя от миналата година , а именно 70  книги .В никакъв случай не се отказвам , а и смятам ,че желанието ми за четене се възстанови ,та да мога да се върна в предишния ми режим от около 6 книги на месец.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

  Ето я и малката история ,за която става дума в заглавието. Брат ми стана на 11 през  месец октомври и още когато видях какво съдържа кутията „BOPS”  за месец септември знаех какво да направя с писмото от Хогуортс .С него започнахме да гледаме филмите за Хари Потър преди около година и нещо (за съжаление той е  доста на Вие с книгите) и знаех, че нещо такова ще бъде много подходящо за подарък още тогава .Когато видях писмото го запазих и изчаках още  двайсетина дена за подходящ момент да му го дам.Рожденият му ден се падаше в неделя и тъй като в неделя няма поща  писмото „дойде“ малко по-късно.Стана ми много мило ,когато го отвори най-накрая ,защото като че ли наистина повярва и магията за него ще има още известно време.Само за този момент отделно си струваше кутията и съм много радостна , че успях да му го дам.

Довиждане и до скоро. :)

The Sims book tag

Здравейте!

Най-сетне се наканих да направя един таг, а именно The Sims book tag.Таговете са един от най-любимите ми за четене/гледане постове/видеа , но тъй като въпросите се повтарят трудно си избрах такъв ,какъвто да мога да попълня с интерес.Съвсем случайно видях ,че Jessiethereader го е направил(а създателката е Hails Hearts Nyc)  и не можах да се сдържа ,защото Sims е най-любимата  ми игра.

Малко допълнителна информация за мен е ,че когато става дума за компютърни игри аз съм последния човек ,когото можете да питате за препоръки ,защото по принцип ми са супер скучни , но Sims e друго нещо.Вълнувах се страшно много ,когато брат ми получи PlayStation 3 ,понеже най-сетне можех да пробвам играта.Имам си цяло семейство там и от време на време ги  посещавам за малко .Нямам идея каква е причината да ми действа толкова зарибяващо и вълнуващо ,но е факт ,че няма конкурент за любима игра.

1. Оригиналната Sims версия:най-добрият авторски дебют.

Първоначално смятах да посоча автор ,чиято книга съм прочела тази година ,но след като помислих малко няма как да се стърпя и да не отговоря Пиърс Браун с трилогията си "Червен изгрев".Той е създал толкова многопластов свят ,в който ,вярно, е малко трудно да се навлезе ,но веднъж настроиш ли се потеглящ на вълнуващо пътуване пълно с битки, предателство, малко политика, жестокост и спиращи дъха обрати.За мен неговите книги бяха събуждането на интереса ми към жанра научна фантастика и чакам с голямо нетърпение да прочета и третата последна книга от трилогията.Ако някой случайно се чуди дали да даде шанс на Пиърс Браун го съветвам да опита защото може и да бъде изненадан.

2. Жътварят/Смъртта(защото в Sims понякога е забавно просто да измъчваш героите): героят ,чиято смърт ти е била най-мъчна

Нужно е да предупредя за спойлерите .Ще слагам заглавието на книгата първо и ако е възможно няма да споменавам имена , но за всеки случай ако не сте я чели просто преминете надолу.

"Всички наши места'' от Дженифър Нивън - Тук просто болеше ,въпреки че беше очаквано.Още се разстройвам когато се сетя...

"Червен изгрев" от Пиърс Браун отново. Аз започнах книгата на сляпо ,нямах никаква идея какво ме очакваше и когато цялата "идилия" на Дароу и Ео беше разбита от нейната смърт(особено начинът) разбрах какво ме очаква нататък.

"Хари Потър и Даровете на смъртта" от Дж. К. Роулинг - Това не е първата загуба в тази поредица ,но Фред беше най-оплакваният от мен герой .Близнаците бяха едни от най-любимите ми герои тук и тяхната така пагубна раздяла ме съкруши.Даже докато гледах филмовата адаптация талкова ми беше повлиял този момент ,че плаках от тази сцена до края на филма.(около 30+ минути)

"Миниатюристът" от Джеси Бъртън . До самият край не можех да повярвам какво се случи .Тук това ,което ме разтърси най-много е причината заради която Йоханес умря - грешните идеи на вярата и тесногръдието на хората.

"Град на небесен огън" Касандра Клеър . Тук имам цяла история за четенето на тази книга и чуденето дали някои от любимите ми герои ще се спомине ,но трябва да отделя друг пост за това и може би ще го  направя в близкото (или не чак толкова) бъдеще.Знам ,че Джордан не беше от най-главните герои или нещо от тази род , но бях голяма почитателка на него и Мая заедно и това ,че той умря (а и фактът ,че Мая не искаше да бъде  с него) е едно от малкото неща ,които бих променила в "Реликвите на смъртните".Той не заслужаваше такъв край и ме е яд ,че К.Клеър не можа да го намести някъде в края.

"Предани" от Вероника Рот . Тук за всеки чел книгата( и успял да не бъде споилнат до края ѝ) знае защо това заглавие е тук.НЕ.Просто не.

3. .Симсовете понякога се заклещват: герой ,който просто пречи.

Малко ми беше трудно да измъдря отговор за този въпрос , но мисля ,че Идлин от "Наследницата" от Кийра Кас добре се вписва тук.Като цяло за мен цялото продължение/spin-off на "Изборът" беше ненужно ,но конкретно Идлин наистина си ми беше като прашинка в окото.Дразнеща и разглезена, така и не можа да ми стане дори малко симпатична.(Това е доста непопулярно мнение като цяло , но какво да се прави - някои неща ни харесват ,някои не.)

4. Езикът в Sims(Simlish): книга с невероятен стил на писане.

Голяма част от причината толкова да заобичам "Гневът и зората" на Рене Ахдие е начинът , по който историята е написана.Мога да го опиша единствено като магия.

5. Допълнителни пакети: поредица  ,която става по-добра и по-добра с всяка излязла книга.

Тук не е само поредица , а цялата хроника на ловците на сенки.С всяка една излязла книга Касандра Клеър надгражда стила си , светът ,който е създала и проследявайки хронологично как са излезли си проличава опитът ,който е натрупала през годините.

6. Нелепата любов в Sims : най-тежкият случай на любов от пръв поглед.

Разглеждайки си прочетените книги установих ,че няма много книги при които е имало т.нар, insta-love ,но по спомен в "Красиво бедствие" имаше нещо подобно.Да не споменавам колко "crindge worthy" моменти имаше изцяло в книгата.

7.  Хакове: напълно нереалистична книга.

Сега съм на вълна "Тъмна дарба" и както бях написала и в ревюто ми в Goodreads останах с много неизяснени въпроси и в общи линии малко не можах да "повярвам" на всички проблеми ,които ни бяха представени.

8.Нелогичните пориви на симовете: герой, който прави доста грешни решения.

Селена/Елин сгази лука няколко пъти в "Кралицата на сенките" и като че ли си беше позагубила характера от предишните три книги.

9.Грешка в играта: поредица ,която пропада с всяка следваща книга.

Въпреки че не останах чак толкова разочарована от края на "Делириум" от Лорън Оливър ,не мога да не се съглася с всеобщото мнение ,че с всяка следваща книга трилогията загубваше по нещо , но не мога да посоча точно какво.Може би идеята ,която беше поставена в началото просто се поразми и заради това остави толкова много хора разочаровани накрая.

10.(Един бонус въпрос от мен) Превъртане на времето:книга ,която е била твърде дълга.

"Зима" от Мариса Мейър беше фантастичен край на "Лунните хроники"  ,но някой ,моменти  чисто и просто бяха излишни ,не допринесоха за нищо конкретно и придадоха излишна дължина на книгата.

11.Водовъртежът на Sims: книга/поредица ,която те е омагьосала.

Предполагам ,че винаги ще съм малко пристрастна към "Реликвите на смъртните" ,но наистина думата , с която мога да опиша чувството докато я четях е "омагьосващо" .

11. Who do you tag?

Тагвам всеки ,който е играл Sims и му е харесала/се е обсебвал от нея.

Това беше краят на първия ми таг и определено не смятам да ми е последния.Благодаря ако сте стигнали до края.:)