Трилогията "Тъмна дарба" от Александра Бракен ревю/дискусия (Втора част)

*това е част втора от ревюто/дискусията и за това започва така накъсано*

                       !!! Следват спойлери ,защото това е общо ревю и няма как да се            избегнат.Съветвам да се продължи нататък само ако сте приключили и с трите книги!!!

Тук се появява и може би най-любимият ми герой в цялата трилогия, а именно Коул.Наистина вярвам ,че той беше една от причините историята да се движи като цяло.Въпреки че първоначално не разбирах каква точно роля изпълняваше и как се изгради такава силна връзка между него и Руби (даже малко или много до последно си мислех ,че ще вземе да ѝ се обясни в любов,което сега като се замислям е нелепо)  образът му беше изграден много интересно , а и характера му беше една идея по-симпатичен за мен от този на Лиъм.

За сюжетът не мога да  кажа много ,защото не си спомням какво се случи.Знам ,това звучи много несериозно ,особено щом съм тръгнала да пиша ревю ,но втората книга си оправда славата като най-слаба(поне за мен) ,точно заради безинтересния сюжет.Още по-нагоре написах ,че историята ми се влачеше  ,но за по-ясен аргумент защо, бих посочила липсата на познатият ни квартет.В началото бяхме хвърлени в нова обстановка ,трябваше да се запознаваме с новите герои и да се опитаме да преценим дали ги харесваме ,въпреки че дистанцията на Руби доста ни пречеше за това.В същото време не знаехме какво се е случило с Лиъм и Дунди (а той беше прострелян!)Още една причина да отгръщам страниците беше именно това – исках да стигна до тях.Най-сетне разбрахме и какво точно правят Червените ,защото мисля ,че до преди това бяха хвърляни само някакви „подсказки“.Малко отново ми се стори странна и тяхната сюжетна линия ,защото те се оказаха със болни мозъци ,почти всички използвани за създаването на армията на Кланси.Нима всички Червени са били заловени?Пак идва въпроса нямали ли са родители тези деца ,че чак всички до един да се били предадени на властите за „излекувани“.

source:Tumblr

Идва и краят на втората книга,когато се случва страшното –бомбардират Лос Анджелис  и ,за съжаление , симпатичния Джуд ,а и още куп народ , бяха затиснати ,опитвайки се да избягат.Това болеше.Трябва да си го призная.Не бях изградила кой знае каква връзка с неговия герой ,но сама идея за това как си отиде ме разлюля .

Накрая стигам и последната книга от трилогията „По залез“.Вече не знам за кой път ще го кажа ,но отново и тук имах проблеми със скоростта на действието .Това ,което спасява книгата от средните 3 звезди бяха последните 150 страници ,където най-сетне идва малкото екшън ,който пак си беше по-смекчен от колкото очаквах.Преди него интересното ,което се случи беше ,че най-накрая разбрахме какво е причинило ОМИН ,но не смятам, че някой реално е имал по-различно предположение.Винаги е виновно правителството и то само си укрива грешката.Колкото до самия екшън ,имаше толкова много изграждане за момента ,в който ще видим Руби за последен път на лагерен терен ,но с напредване на страниците просто знаех ,че голямата битка ,на която се надявах нямаше да я бъде.Имаше го силният момент ,без съмнение , със родителите ,които (най-сетне!) се появиха в околностите на Търмънд  и сърцето ми трепна при събирането им с отдавна изгубените им деца.Това пак си го признавам без бой.

Най-голямата болка от цялата поредица за мен обаче дойде при смъртта на Коул.Както споменах той ми беше любимият герой.Не е като да не го очаквах ,защото не е чуждо на авторите да се отърват от герои ,поради факта ,че няма с кого да го съберат .Руби си беше с  Лиъм ,Вида и Дунди се оказаха един за друг въпреки споровете и несходствата в мисленето , а Кейт просто не беше подходяща за него така,а по-скоро като за по-голяма сестра. И все пак нямаше смисъл в гибелта му ,а начинът по който се случи беше чисто брутален , меко казано.Не мога да се примиря с факта ,че не можеше да се намери място за героя му на края.

Епилогът беше ,хм , недоизмислен?Бабата на Руби се оказа жива  ,което беше хубаво ,но ми се искаше да разберем малко повече за това ,защо не се е борила да намери внучка си и как не е могла да припомни поне малко на майката и бащата ,че имат дъщеря.След това цялата конференция не даде завършък на борбата на децата със способности, а просто загатна за някакъв по-нежесток затвор .Ката цяло малко като отворен край и това не ми допадна.(Въпреки че не е чужд подобен завършек за този жанр)

Общото  обобщение на този нелепо дълъг пост е ,че съм надраснала антиутопиите.Знам ,че звучах много критично и негативно ,но истината е ,че трилогията „Тъмна дарба“ е за читатели с по-малък опит в този жанр .В никакъв случай не твърдя ,че книгите са лоши и не си струват четенето ,напротив , в тях има и екшън ,и романтика ,и малко чувство на обреченост ,но на мен от всичко ми беше по-малко от колкото очаквах и мисля ,че е време да призная пред себе си ,че антиутопията не е вече моя жанр и не мога да намеря удоволствието ,с което ги четях преди.Надявам се ,че няма как да откажа някой нечел трилогията да се пробва ,защото това не беше ревю за хора ,които се чудят дали да я прочетат ,а искреното ми мнение ,което изказах все едно ,че водя дискусия с някой събеседник. Не съм целяла да засегна някого и ако на вас книгите са ви харесали –страхотно ,а аз междувременно не съжалявам ,че ги прочетох .

                             ★★★½  звезди (сборна оценка)
                                               Бих ли препрочела:По-скоро не

Трилогията "Тъмна дарба" от Александра Бракен ревю/дискусия (Първа част)

Бъдещето е страшно нещо ,когато се замислиш по-сериозно и задълбочено. Никой няма представа дали нещо няма да зарази Земята и да последват плашещи последствия. В трилогията "Тъмна дарба" виждаме какво се случва при подобен сюжет и как едно момиче се бори с това ,което е  заради случилото се с държавата ѝ.

                     !!! Следват спойлери ,защото това е общо ревю/дискусия и няма как да се избегнат.Съветвам да се продължи нататък само ако сте приключили и с трите книги!!!

Тук ще процедирам различно ,тъй като смятам ,че всеки четящ след предупреждението вече е чел трилогията и знае за какво се разказва .Няма да пиша на кратко за сюжета и направо ще продължа с мнението си.

В цялостта си "Тъмна дарба" ми беше привлякла вниманието страшно отдавна , още доста преди Егмонт да решат да я издават.Както става с много други книги и тази беше обсъждана и споменавана от много буктюбъри. Целият антиутопичен жанр беше много популярен тогава и това беше една от обичаните такива книги (наред с "Дивергенти" , ''Легендата" и прочие).Наистина звучеше интересно ,но нямах представа за какво става дума освен това ,което бяха казвали за нея буктюбърите , защото нямаше преспективи да бъде издадена на български.След това в края на миналата година Егмонт обявиха ,че ще я издават и определено се зарадвах. Уви , не прецених ,че може би усещането няма да е същото както някога ,когато четях антиутопии.

Започвайки първата книга имах една изградена представа за това как ще развиват нещата в нея.Не знам защо ,но смятах ,че ще по-голямата част от сюжета ще се развива в самият лагер (Търмънд) , а още в самото начало виждаме как Руби избягва от там.Бях доста изненадана от това развитие ,което осъзнавам ,че е странно имайки предвид ,че тепърва започвах с четенето , но след това неща продължиха да се случват и се оказахме на т.н. "road trip" с цел бягане от преследвачи.Първоначално нямах проблеми с това , харесах Лиъм , Дунди и Зу ,но пътуването така и не престана. Следваше се един модел пътуване-"битка"-търсене на Беглеца,  пътуване-"битка"-търсене на Беглеца ,че ми стана малко скучно.След това най-сетне открихме въпросния лагер и ,без никакъв шок от моя страна, разбрахме кой е неговият водач - синът на президента Класи.

Не ме разбирайте погрешно.Всъщност до този случай ,мисля ,че нямаше нито един момент ,който да мога да предвидя напълно ,даже напротив - бях приятно изненадана ,че ги нямаше тъпите решения , а всяко действие се обмисляше и поставяше под съмнение(например за онези момчета , които срещнаха в супермаркета  ,те не им се довериха напълно ).

Точно така си представях
Търмънд

Проблемът с книгата ми беше ,че целият изграден свят ни беше "хвърлен" много наготово , без много обяснения защо това и това се е случило ,а просто да приемем ,че е така.От време на време се появяваше някое много апокалипсистично описание (затворени магистрали ,изоставени коли ) ,но реално нямаше пояснение какво го е причинило.Защо човек ще си изостави колата на сред нищото ако примерно не е имало страшна буря или пък даже зомби нашествие.Светът ми се струваше странен и някак си нереалистичен.Друго нещо .което ми се стори не на място беше как е възможно родителите на оцелелите деца да се примирят толкова лесно с това ,че ги отвеждат и няма да имат никакъв шанс да се видят с тях докато не "оздравеят" .Как може това въобще да се случи без те да знаят точно къде отиват техните рожби , как ще живеят ,какъв ще им бъде режимът , ще имат ли шанса да си продължат образованието там. Няма реален шанс почти цялото общество от родители да се откаже толкова лесно от собствените си деца.

sourse:Devianart

Друг негативен момент ,който в следващите книги се поизчисти бяха приликите на главните герои с такива от други книги. Това отново мога да отдам на факта ,че "Тъмна дарба" е публикувана за първи път през 2012 година ,в разгара на антиутопичната мания и заради това се засичат толкова много еднотипни герои.Поставям текста ,който бях написала в Goodreads ,като държа да подчертая ,че след това мнението ми малко се промени.
"Първо имаме Руби.Нейният характер просто се припокрива почти изцяло с този на Джулиет от "Разбий ме" .И двете са държани в изолация за известно време ,и двете са имали период , в който не са обелвали дума(което никак не беше обяснено добре в "Тъмна дарба") , и двете се страхуват от способностите си и си мислят ,че са чудовища.Това са големи прилики .
Друг главен герой е Лиъм .Лиъм е много очарователен и добър ,но ми напомня много на Алекс от "Делириум" .До колкото си спомням външният вид на Алекс беше много подобен на този на Лиъм .За характер не мога да говоря със сигурност ,но мисля ,че пак имаше прилики.
Дунди също ми стана много симпатичен и за него нямам точен "двойник" , но като роля в сюжета ми напомня на Кенджи отново от "Разбий ме"."

Бях писала и за Кланси , но том нещата изобщо не останаха така както там си ги бях представила , а именно ,че той и Руби ще завържат някаква по-нататъчна връзка .Слава богу , това не се случи.От сегашна гледна точка той наистина си беше съмнителен от самото начало и не мога да го оправдая ,въпреки че е имал много травмиращо преживяване.

Не мога да кажа ,че се привързах към някой от героите , но ми беше интересно да проследявам преживяванията им .

Ако трябва да изтъкна едно нещо ,което ми хареса наистина много в тази книга , то това ще бъдат взаимоотношенията между Руби, Лиъм ,Дунди и Зу.Като отделни личности не ме разчувстваха , но като екип ,като приятелство ме накараха да им симпатизирам и да се вълнувам заедно с тях когато бяха разделени(стана ми доста тъжно ,когато Зу замина ). Най-простия начин ако трябва  да се обосновя защо се случи така  е като кажа ,че за мен просто проработиха изключително добре.Изглеждаха ми реални и искрени ,наистина мислиха един за друг ,а пък романсът между Лиъм и Руби беше едно от нещата заради които исках да продължа със следващите книги .

Няма как след драматичния край да не ми се прииска да прочета и следващата книга „Неизчезваща“ , но да си призная напълно честно най-вече не исках да оставям поредицата незавършена.Отново действието ми се стори по-бавно от колкото ми се искаше , а и така и не разбраха тези от Лигата какви са –добри или лоши.

Следващата част на дискусията ще бъде качена в идните дни и когато това се случи ще закача линк. (Ето ме и мен вече от бъдещето - част втора тук )

Wrap-up за септември и октомври + малка история

Здравейте!

  В този пост съм тук за да разкажа за читателския ми прогрес през месеците септември и октомври.Реших ,че няма смисъл да пиша обобщение за предния месец самостоятелно ,защото така и не достигнах целта си предния месец(спойлер - този месец отново се провалих) ,а и няма да съм първата ,която ще каже ,че ,както всеки знае, училището настъпи и времето за забавление и други приятни занимания намаля драстично.Трябваше ми известно време да си върна желанието за всичко ,да вляза в ритъм и заради това имаше такава голяма дупка между последния ми пост и този.Сега се връщам с нови сили , имам няколко идеи ,които се надявам да изпълня и като цяло да мога да си върна страстта за четене и дискутиране.Без повече бля-бля ето ги и моите прочетени книги за изминалите два месеца.

1."Ако искаш да си легнеш с мен ,сготви ми!"Антъни Капела
  Както може да се познае от заглавието това е една от книжките ,които вървят в комплект със списание Космополитън. От време на време си ги купувам защото са много разтоварващи ,много захаросани и когато имам нужда от нещо леко след някой по-интензивен роман се захващам с подобни книжлета . Качеството на самото издание е ужасно ,но няма какво друго да се очаква, щом се разпространява по такъв начин.Самата книга беше точно това ,което очаквах - много момичешка .Нещо ,което ме изненада обаче е цялата тема за италианската кухня.Без да преувеличавам последният месец и половина ми се яде паста постоянно . Ястията приготвяни в книгата( защото ако не става ясно от заглавието, тематиката е силно насочена към готвенето ) бяха толкова добре описани , заедно с голямата страст на героя ,който ги приготвяше , че ако я четях на гладно апетитът ми се покачваше драстично.Не е със забележителна литературна стойност, но ако обичате италианска кухня и тъкмо сте привършили някое напрегнато фентъзи (примерно) можа да ѝ хвърлите едно око .
★★★½ звезди

 2."Тъмна дарба" Александра Бракен
  Преди около две-три години антиутопиите бяха страшно популярни и аз ,както много други хора, попаднах в техния водовъртеж.Четях ги една след друга и ги обожавах.В един момент обаче се пренаситих и усетих ,че май вече този жанр не може да ми даде нищо ново.Започвайки "Тъмна дарба" малко или много очаквах ,че усещането няма да е същото както преди няколко години. Реално книгата никак не е лоша ,но просто стандартът ми за книги вече е друг , започнах да си задавам повече въпроси относно сюжета и просто някои неща ми липсваха , действието ми вървеше бавно и нещото ,което ме караше да продължавам с четенето бяха взаимоотношенията между главните герои.Планирам да напиша пълно ревю на поредицата и няма да задълбавам повече тук.
 ★★★¾ звезди

3."Всичко ,всичко" Никола Юн 
  Contemporary ми е един от най-любимите жанрове ,но харесвам един определен тип сюжети  и този на "Всичко ,всичко" определено съвпада с този тип.Получих я от септемврийския "BOPS" и я започнах почти веднага.Нямах идея ,че самата книга е пълна с чатове,бележки и други подобни неща ,но всъщност това ми хареса ,защото това един по-разнообразен начин на представяне и допринася с още по-голяма лекота на четене.Самият сюжет също много ми допадна . Знам, че някои хора  споменават за insta-love момент , но имайки предвид каква е главната героиня и какъв е животът ѝ това е напълно нормално .Харесаха ми двамата главни герои , а интересът ми за четене беше побутван от голямото любопитство за това какво може да се случи за да може целият романс между тях да завърши добре.Имаше една част от книгата ,която изобщо не очаквах и ми се стори малко нереалистична , но  по никакъв начин не ми попречи да се насладя на цялостното чувство след като затворих и последната страница
★★★★½ звезди

4."Ще бъда до теб" Холи Голдбърг Слоун
  Както бях написала и в Goodreads това не беше моята книга.Не можах да харесам героите и заради това цялата история не можа да ме затрогне и заинтересува напълно .Малко или много това беше изненада за мен , но не може всяка книга да ми се хареса и гледам да не задълбавам много понеже не мога да кажа точно какво не ми допадна и в действителност не мога да напиша обективно мнение.
★★★ звезди

5."Неизчезваща" Александра Бракен 
  Втората книга от трилогията за Руби ми тръгна още по-бавно и много трудно успях да я завърша .Новите герои разнообразиха обстановката , но пак не можаха да ми засилят интереса.Повече в бъдещото ревю.
★★★ звезди

7."Cherry"  Lindsey Rosin

  Смея да кажа ,че това беше "черешката" на тортата от тези два месеца.Тук ще си позволя да напиша малко повече ,защото това е супер непопулярна книга ,но много ми се иска да не е.

Разбрах за нея преди няколко месеца ,когато едно от момичетата ,които следвам във Goodreads написа ревю ,според което даваше 4 звезди на романа . Тя е една от доста критичните ревюиращи ,които следвам и е логично защо ми е станало любопитно.Отделно корицата ми привлече вниманието с това колко проста и момичешка изглежда.Отваряйки да прочета за какво стана дума обаче беше това ,което промени играта за мен.Сюжетът ми се стори точно това от което имах нужда тогава и в края на краищата нямах търпение да излезе някъде за да мога да я прочета.

  Това за което се разказва в "Cherry" е ,че четири приятелки правят пакт в началото на втория срок на последната им година в гимназията да изгубят девствеността си до денят на завършването им. След това се проследяват техните  преживявания  свързани с първия път ,но най-вече ставаме свидетели на тяхното силно приятелство .Харесва ми как са засегнати разнообразни и важни теми за тийнейджърите ,които не са захаросани ,а са показани в прав текст .Четирите главни героини са много различни една от друга и заради това се проследяват четири много различни сюжета ,които обаче са обединени от тяхното истинско приятелство .Освен това имаше толкова много забавни моменти ,че направиха книга още по-добра от това ,което очаквах .Препоръчвам “Cherry” много горещо и ужасно много ми се иска да види бял свят на българския пазар ,но съм реалист и това е малко възможно .Въпреки това приканвам всеки ,който може да чете свободно литература на английски   и смята ,че това са теми ,които го интересуват да ѝ хвърли едно око.Наистина смятам ,че си струва четенето .

★★★★★ звезди

7."По залез"Александра Бракен

  Последната ми прочетена книга и последната от  трилогията за Руби и компания.Отново беше  мудна в началото , но както бях прочела в някое ревю, драстично се забърза в последните 200 страници.Отново ще има подробно ревю и няма да коментирам повече тук.

★★★★ звезди

  Това беше моята равносметка за септември и октомври.Още в началото написах ,че  не успях да си достигна целта ,защото бях решила да прочета 8 книги общо ,но за съжаление стигнах само до седем.Не е голяма болка за умиране ,но ми се искаше да постигна поне малко по-голям брой книги ,защото не исках да изоставам от целта си.Имам още 4 книги до завършване на предизвикателството в Goodreads (65 книги) ,но реално искам да надвиша броя от миналата година , а именно 70  книги .В никакъв случай не се отказвам , а и смятам ,че желанието ми за четене се възстанови ,та да мога да се върна в предишния ми режим от около 6 книги на месец.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

  Ето я и малката история ,за която става дума в заглавието. Брат ми стана на 11 през  месец октомври и още когато видях какво съдържа кутията „BOPS”  за месец септември знаех какво да направя с писмото от Хогуортс .С него започнахме да гледаме филмите за Хари Потър преди около година и нещо (за съжаление той е  доста на Вие с книгите) и знаех, че нещо такова ще бъде много подходящо за подарък още тогава .Когато видях писмото го запазих и изчаках още  двайсетина дена за подходящ момент да му го дам.Рожденият му ден се падаше в неделя и тъй като в неделя няма поща  писмото „дойде“ малко по-късно.Стана ми много мило ,когато го отвори най-накрая ,защото като че ли наистина повярва и магията за него ще има още известно време.Само за този момент отделно си струваше кутията и съм много радостна , че успях да му го дам.

Довиждане и до скоро. :)