My bookish side

Здравейте!

Реших да разкажа нещо като история за това как се  е стигнало до това да се запаля толкова искрено по четенето и в последствие писането на ревюта , Booktube  и книгите като цяло.Искрено се надявам да се задържа в този блог , да бъда сравнително редовна, и заради това смятам ,че е важно да споделя малко информация за себе си за да може "blogspot" образът ми да е по пълен , а не само една снимка отстрани ,която се предполага да е на човека стоящ зад всичко написано.

Не е корицата на моята книжка,но  не можах
да я намеря вкъщи да я снимам

Както става ясно от "Ellietalksaboutbooks" се казвам Ели и това е цялото ми име.На 17 години съм и ми предстои да преживея 11 клас.Активен читател (с малки прекъсвания) съм от повече от 4 години, но смятам ,че любовта към книгите ми е била генетично заложена ,защото и двете страни на семейството ми са били/са активни читатели под някаква форма.Единият ми дядо е бил журналист и писател и предполагам ,че от него съм наследила сравнителната лекота с която умея да боравя с думите(но не като разказвач, а като изказваща мнението си ).
Когато бях малка си спомням колко много обичах  да ми четат книжки.Даже все още си пазя любимата и тая топли чувства когато си я разлиствам.Казва се "Горската детска градина" и в един момент баща ми ми я четеше всяка вечер преди да заспя. Научих се да чета в последната група на детската градина и първата книжка ,която прочетох самичка беше отказ от "Пипи
Дългото чорапче".Спомням си , че беше около Коледа.

Уви , както много деца и мен внушителните летни списъци от училище през следващите няколко години доста ми развалиха отношенията с книгите ㋡ .Самите истории не ме грабваха и не завърших цялото издание на  "Пипи Дългото чорапче".Още от началното училище имах огромен интерес към любовните истории и най-обичах да чета приказките за принцове и принцеси или необикновени дарби .Начинът по който си ги набавях беше като четях историите ,които ме интересуваха от сборни книги от типът на "Приказки от цял свят".Майка ми много държеше на летния списък обаче, и заради това доста се насилвах с четенето.Спомням си следобедите в които брат ми спеше и жената ,която ни гледаше си пускаше някой латино сериал аз гледах заедно с нея през книгата и само обръщах страниците все едно през цялото това време съм чела.Още една причина заради която отвикнах от четенето.До пети клас включително вече се бях превърнала в едно от тези деца ,които се изсмиваха пренебрежително когато някой ги попиташе какво четат.От сегашна гледна точка това ми се струва изключително тъжно, но какво да с прави.

 Благодарение на учителката ми по български език и литература от пети клас се запознах с ключът към изгубената ми страст към книгите.Тя явно беше наясно ,че списъкът със задължителна литература не е съобразен с днешните деца и се беше постарала да проучи някои други литературни произведения , които може да представляват по-голям интерес за тях.Майка ми вече беше осъзнала ,че класиката не е за мен и се постара да ми набави някои от заглавията.Така попаднах на "Скарлет" от Кати Касиди. Не мога да преброя колко пъти съм я препрочитала след това.Буквално я свършвах и отново започвах да я чета.От нея нататък започнах да чета повече "момичешка" middle-great литература.

През 2012 година отидох да гледам  "Игрите на глада"(друга голяма страст -филмите) на премиерния ден и останах дълбоко заинтригувана от цялата история.Бях научила ,че това е филм по книга и още на следващият ден (дори и дата си спомням -24 март) се сдобих с първтата книга от трилогията.Прочетох цялата трилогия за около 20 дена.След мен и баща ми се нави да ги изчете ,защото се зачуди какво е успяло да привлече толкова силно вниманието ми.Няма как да не тая топли чувства към поредицата ,защото тя ме запозна със YA жанра.След това дойде и другото клише(като използвам тази дума само с топли чувства) "Здрач".Интересно е ,че аз всъщност бях доста негативно настроена за цялата история , но най-добрата ми приятелка се беше запалила страшно много и така от любопитство  изгледах излезлите филми(които бяха до четвъртия включително) .Привързах се към всички герои.Обаче без главните - Бела и Едуард.Знам ,че звучи нелепо,но прочетох абсолютно цялата четирилогия само защото исках да знам повече за второстепенните герои.Е, и ми беше любопитно как завършва историята и не исках да чакам до последния филм.Явно и тях съм ги чела малко обсесивно  ,защото се беше наложило майка ми да спи в моята стая и понеже ги четях от "Читанка" бях заплашена ,че ако не загася компютъра ще ми бъде спрян бушонът на стаята :D .

Не толкова далечната 2014.Голяма радост беше да
 държа тази книга в ръжете си .

След това през 2013 година отново заради адаптиран филм се запознах и с най-любимата ми авторка -Касандра Клеър. Филмът по "Град от кости" излезе в края на август и до края на октомври вече бях изчела и петте излезли книги.Бях едва ли не съсипана когато разбрах ,че шестата книга не е излязла дори на английски ,защото щях да си поръчам да я прочета.Така и усетих за първи път какво да искаш дадена книга толкова много, но тя още да не е излязла.Ужасно чувство!
Начинът по който разбрах за огромното общество любители на книги Booktube беше като се разрових за ревю на "Бунтовници" от Вероника Рот.Попаднах на видео от Christine от каналът "Polandbananabooks" и в последствие започнах да следвам и други бууктюбъри. Цял нов свят се отвори за мен.Разбрах ,че има още толкова много хора ,които се интересуват от YA и ,че не съм сама в тази си мания.В последствие открих още и още заглавия ,които прибавя към растящия ми нов акаунт в Goodreads.
И малко по-малко се стигна до настоящия момент когато книгите са ми най-добри приятели , понякога бягство и помощ за създаването на цялата ми същност.Вярвам ,че те са голяма част от причина за широкия ми кръгозор и умението да обсъждам най-различни теми.Това е причината за създаването на този блог - да мога изразявам мнението си за книгите ,които съм прочела.Да мога да ги обсъдя ,евентуално да се запозная с някой друг ,които харесва дадено произведение или пък цял жанр.
Единствено не ми се иска да се ограничавам и да не мога да напиша пост за нещо друго ,което ме интересува и планирам да сменя името за блога за да мога да не си поставям граници.Имам ,така да се каже, амбициозни планове за това малко интернет пространство и се надявам ,че ще мога да ги изпълня . Притежавам известен проблем с постоянността и това ще е идеалното предизвикателство да го преодолея.

Ако някой евентуално е стигнал до края сърцато му благодаря и ще се "видим" в следващия пост .❤